За книгата: година / "... Тогава, слизайки до езерото, тя извика: „Ридай!“ ридай! В другия край на езерото водата започна да кипи и подаде главата си, лъскавочерна като кал, огромен, дълъг осем лакътя крокодил, звярът на бог Собек, Среднощното слънце. , бързо доплува до обаждането. На предните му лапи блестяха медни пръстени със звънчета, в ушите му имаше обеци, а вместо откраднат рубин в дебелата кожа на черепа му беше вмъкнато червено парче стъкло. Той беше толкова кротък, че си позволи да измие зъбите си с акациев въглен. Той изпълзя от водата по стълбите и се изтегна в краката на жрицата. Клекнала, тя го нахрани с месо и медени питки, донесени от Зенра, като безстрашно пъхна лявата си ръка в зейналата паст на звяра; От дясната й ръка беше останал само пън: крокодил го беше отхапал, когато беше още момиче. …»